АТАНАС ДИМИТРОВ
От гордостта на социалистическото корабостроене до нов дом за морските обитатели в любомото Черно море
1969 г.
година на строителство
32 м.
дължина
6,3 м.
широчина
25+ м.
дълбочина на затопяване
АТАНАС ДИМИТРОВ
Моторният кораб „Атанас Димитров“ е истинско бижу в историята на родния флот. Той е част от емблематичната серия 150-местни хидробуси по проект 547, тип „Асен Йорданов“, родени по чертежите на Института по корабостроене във Варна под ръководството на инженерите П. Богданов и Н. Калудов. Построен в Бургас, корабът официално става част от Параходство БМФ, като неговото приемане е отбелязано с тържествена церемония на Морска гара Варна.
През десетилетията този плавателен съд, задвижван от два мощни немски дизелови двигателя „Mercedes“, не е просто транспортно средство, а сцена за събития с държавно значение:
На борда му през 1984 г. е подписано ключовото споразумение за включването на българския търговски флот към системата за международни спътникови връзки ИНМАРСАТ – стъпка, която модернизира морските ни комуникации.
Именно на неговите палуби на 8 септември 1976 г. официалните лица, предвождани от Тодор Живков, присъстват на историческото откриване на Аспаруховия мост.
07.07.1969 г
„Атанас Димитров“ е вписан в ДИК – Варна. Приет е в състава на Параходство БМФ тържествено на Морска гара Варна от тогавашния главен директор на БМФ к.д.п. Димитър Хаджииванов. Първи капитан на кораба е Георги Арнаудов.
08.09.1976 г.
„Атанас Димитров” и „Теохар Бакърджиев” поемат транспортирането на официалните лица, начело с председателя на Държавния съвет на НРБ Тодор Живков, които участват в церемонията по откриването на новия Аспарухов мост във Варна.
18.05.1984 г.
На борда на „Атанас Димитров“ е подписан договор за използване на съветските центрове за международни спътникови връзки от системата ИНМАРСАТ от българските търговски кораби.
12.12.2025 г.
След десетилетия вярна служба, „Атанас Димитров“ е придобит от ECO.BG за достоен край на експлоатационния му живот и превръщането му в най-големия изкуствен риф в българската акватория на Черно море.
Историческата справка за м/к „Атанас Димитров“ е на
кап. II ранг. (о.з.) д-р Атанас Панайотов.
На 11 април 1966 г. корабостроителите от КК „Илия Бояджиев” – Бургас, предават на Параходство БМФ първия 150-местен пътнически хидробус „Асен Йорданов”. През следващите години влизат в експлоатация еднотипните моторни кораби „Янко Костов”, „Атанас Димитров” и „Теохар Бакърджиев”.
150-местните пътнически кораби за крайбрежно плаване са построени по проект 547 на Института по корабостроене – Варна, с главен конструктор П. Богданов. Те са еднопалубни, двувинтови, с вградена надстройка в средната част. Далечината им на плаване е 20 мили от пристанището – убежище, а автономността – две денонощия.
Хидробусите имат следните главни размери:
– дължина най-голяма: 32,43 м
– дължина между перпендикулярите: 29,14 м
– широчина: 6,30 м
– височина на борда: 3,0 м
– газене: 2,05 м
– дедуейт: 30,0 т
– бруто вместимост: 77,50 рт
– водоизместване тегловно: 150,90 т
– скорост: 13 възла
– екипаж: 6 души
– пътници: 150 души
Силовата уредба се състои от два главни двигателя – 6-цилиндрови, 4-тактови дизели тип МВ14Ав „Мерцедес – Бенц”, произведени в Германия (ФРГ), всеки с мощност от по 150 к.с. при 1500 об/мин. Корабите разполагат и с по два дизелгенератора тип KD1105-V, също произведени във ФРГ и с мощност от по 30 к.с. при 1500 об/мин. Всеки кораб разполага и с по два котела.
На 8 септември 1976 г. два хидробуса на Параходство БМФ – „Атанас Димитров” и „Теохар Бакърджиев”, поемат транспортирането на официалните лица, начело с председателя на Държавния съвет на НРБ Тодор Живков, които участват в церемонията по откриването на новия Аспарухов мост във Варна.
Седмица по-късно, на 15 септември 1976 г. „Морски пътнически флот” към Параходство БМФ отчита изпълнение на годишния си план. С най-високи резултати са екипажите на моторните кораби „Мичурин”, „Максим Илиев” и „Калиакра”, на хидробусите „Янко Костов” и „Теохар Бакърджиев”, както и на бързоходните кораби на подводни криле тип „Комета” с бордови номера 7, 9 и 2.
През април 1995 г. в изявление пред „Морски вестник” началникът на направление „Пътнически превози и спомагателен флот” капитан Стефко Граматиков съобщава, че след отпадането на вътрешните дотации, е спряло развитието на пътническия флот. За да се намалят разходите за сезона през 1995 г. през активния туристически сезон по линията Варна – „Св. Константин” – „Златни пясъци” – Балчик и обратно ще плава само един хидробус.
През 1997 г. Параходство БМФ решава да спре неизгодната експлоатация на хидробусите (чийто експлоатационен срок от 15 години е изтекъл вече в двоен размер), а в Регистровата книга на Българския корабен регистър от 1998 г. „Теохар Бакърджиев” вече го няма. Останал е само „Атанас Димитров”, който е на вода и сега.
През ноември 1997 г. на свое заседание Съветът на директорите на Параходство БМФ взема решение да се спре експлоатацията на хидробусите, които от няколко години обслужват на загуба сезонната линия „Варна – Балчик” (в продължение на пет месеца).
Икономическата ефективност решава съдбата на късите каботажни линии. За първите девет месеца на 1997 г. хидробусите са натоварили Параходство БМФ със загуба от 161 008 559 лв.
Скоро след това в Параходство БМФ остава само един хидробус – „Атанас Димитров”. А след приватизацията на компанията, хидробусът е предаден на Българския морски квалификационен център.
Кой е Атанас Димитров?
Пренасяме в бъдещето едно име, дълбоко свързано с морската история на Варна и с бурните исторически събития от началото на миналия век.
Атанас Димитров, известен сред съратниците си с партизанския псевдоним Зингера, е роден на 2 октомври 1911 г. във варненското село Куманово. Неговата съдба от самото начало е орисана да бъде свързана с морето – той завършва тогавашните Морски школи във Варна, където получава солидно морско образование и възпитание.
Младостта му обаче съвпада с период на силно политическо противопоставяне. Като активен член на Работническия младежки съюз (РМС), Димитров се включва в нелегална дейност. През 1933 г. той е сред основните подсъдими в емблематичния за епохата „Моряшки процес“ във Варна, насочен срещу антифашистки прояви в армията и флота. Задочно осъден на затвор, той успява да избяга и емигрира в Съветския съюз, където развива техническите си умения и учи за инженер.
Когато през 1936 г. избухва Гражданската война в Испания, Атанас Димитров не остава безучастен. Воден от идеологическите си убеждения, той заминава като доброволец в Интернационалните бригади, за да се бие на страната на републиканците срещу режима на Франко. Там техническият му гений намира приложение в оръжейния арсенал, а по-късно той става и картечар-инструктор. Животът на младия варненец е прекъснат твърде рано – той загива в боевете край Барселона през март 1938 г., едва на 27 години.
През социализма, в памет на загиналия моряк, във Варна е издигнат паметник, а през 1969 г. новопостроеният в Бургас крайбрежен хидробус (проект 547) официално получава неговото име.